Пчелният мед
Всяка лъжичка мед е една година цъфтеж, пътуване на хиляди пчели и търпение на пчеларя. Тази страница не продава нищо. Тя разказва какво се случва между първото цвете и буркана на масата.
Всичко започва с цвете
Цветето няма мед. Има нектар - сладка течност, която растението отделя, за да привлече опрашители. В нея са водата, захарите, ароматът на цвета и малко ензими и минерали.
Пчелата сипва нектара в медения си стомах и го носи в кошера. Още по време на полета към него се добавят собствени ензими на пчелата. Това е установен факт от изследванията върху пчелите.
Когато се прибере, нектарът минава през ръцете на други пчели. Една пчела го поема, друга го отнася в килийка, трета го изпарява с крилата си. Нектарът е почти течен, когато влиза. Когато излиза от тази работа, е вече гъст.
Водата, която си отива
Нектарът има много вода, а медът - малко. Затова основната работа на пчелите е да я изпаряват. Те разнасят капчицата по килийките, разперват крилца и създават въздушен поток, който отнася влагата. Процесът може да отнеме дни.
Когато водата падне до определено ниво, килийката се запечатва с тънко восъчно капаче. Това е момент, в който медът престава да се променя. Той е готов да чака. Пчелите знаят това, без да имат часовник.
Пчелите не просто събират мед. Те го превръщат.
Как се вади от питата
Традиционното пчеларство е ръчно. Пчеларят отваря кошера, вади рамките една по една, и гледа дали килийките са запечатани. Запечатаните са готови. Незапечатаните остават при пчелите още малко.
Капачетата се срязват с нож. После питата влиза в центрофуга. Тя се върти и центробежната сила изкарва течния мед от килийките, без да разрушава питата. Питата се връща в кошера, пчелите я почистват и я използват отново. Това е традиция, която се предава от пчелар на пчелар, и всеки има свой начин.
След това медът се прецежда през сито, за да отпаднат восъчни частици и пчелни крилца. Оставя се няколко дни да се утаи, и мехурчетата излизат нагоре.
Защо медът кристализира
Почти всеки мед кристализира с времето. Това не е развала. Глюкозата в меда се подрежда в кристали, а фруктозата остава течна. Колкото повече глюкоза има, толкова по-бързо. Температурата също влияе.
Кристализираният мед е мед, който е запазил природата си. Можете да го стоплите на водна баня, като внимавате да не прегрее.
Кристализиралият мед е мед, който е запазил природата си.
Една хипотеза, която чакаме да проверим
Понякога се чува идея, че медът „помни“ средата, в която е бил създаден - движението, звука и вибрациите на кошера. Това е хипотеза. Няма контролирано изследване, което да я потвърди или отхвърли.
Не е нужно веднага да я приемаме или отхвърляме. Можем да се запитаме защо току-що извареният мед има по-различен вкус от този, който е отлежал. Това е въпрос, а не отговор.
Това е наша мисъл, не установен факт.
Зад една лъжичка стои семейство
Пчелите не произвеждат мед за човека. Медът е техният запас - храна, с която семейството преживява зимата и периодите без цветя. Човекът получава част от него, когато пчеларят вземе излишъка, и това е в основата на традиционното пчеларство.
Едни пчели търсят нектар, други го събират, трети го преработват. Семейството поддържа топлината и влажността в кошера, а килийките се запълват и се запечатват, когато медът узрее.
И накрая - една лъжичка
Когато отворим буркан с мед, не поставяме в устата си просто нещо сладко. Усещаме ароматите на растенията, вкуса на сезона и труда на хиляди малки създания, всяко от които е дало своята частица за общото.
