Защо солта е толкова важна за хората през годините? Защо е свързана с толкова много обичаи и процеси, в които е натоварена със задачата да отнеме негативното влияние и така да помогне на човека? Запитах се: ако тя толкова лесно поема външното влияние, може ли да поеме благотворното влияние и състоянието на кошера и да го предаде? И тази сол стана „Поляризирана сол“.
Поляризирана морска сол
„Може ли средата на един жив кошер да остави измерим отпечатък върху кристала на солта?“
Няма нужда да търсим далечни примери.
Солта присъства и днес в домашни практики, които се предават почти незабелязано от поколение на поколение.
През зимата често някой казва: „Сложи си краката в топла вода със сол.“
Често, когато се появи болка в ухото или тежест в областта на челото, може да чуеш съвета да поставиш върху мястото нагрята сол в платнена торбичка, докато настъпи облекчение.
Правили са го нашите предци. Правим го и днес. И много хора продължават да посягат към тези методи, защото от собствения си опит са усетили облекчение.
Това вече е интересно.
Не защото доказва някакво конкретно свойство на солта, а защото поставя един съвсем прост въпрос:
„Защо точно сол?“
Ако при торбичката търсим единствено топлина, бихме могли да нагреем и много други вещества, които задържат топлина.
Ако при ваната за крака търсим само топлата вода - защо добавяме сол?
Какво сме открили в практиката, което ни е накарало отново и отново да я използваме?
Защо се правят солни стаи и какво в тях ни помага? Дали самият натриев хлорид като вещество, или солта като цяло?
Солта като кристал
И тук ми се прииска да направя една малка промяна в гледната точка.
Да престана за момент да гледам на солта само като на натриев хлорид.
И да я погледна като кристал.
Тогава старият домашен метод изведнъж породи съвсем нов въпрос.
Възможно ли е част от онова, което човек усеща като облекчение, да е свързано не само със състава и топлината, а и със самата кристална структура?
А ако използваме преданията, с които хората векове наред са описвали тези процеси - възможно ли е кристалът да „отнема“ нещо от мястото, към което е поставен?
Някой би го нарекъл отрицателна енергия.
Друг би потърсил чисто физично обяснение.
Трети просто би казал: „Не знам защо, но на мен ми помага.“
На мен ми стана интересно друго.
Ами ако не бързаме да избираме отговор?
Ако първо запазим наблюдението, а след това започнем да задаваме въпроси?
Ако кристалът може да бъде използван, за да поема - може ли да бъде използван и по друг начин?
Ако може да приема влияние от една среда - какво би станало, ако ние изберем средата, в която да го поставим?
И тогава реших да опитам с кошера, защото той е едно особено място - интересна среда, в която някои процеси не протичат така, както бихме очаквали. В него са съчетани на едно и също място температура, поддържана около и над 32 градуса, висока влажност, както и наличие на въглехидрати и протеини - условия, които свързваме с развитието на микроорганизми, плесени и други нежелани процеси. И въпреки това кошерът успява да съхрани своя вътрешен ред.
Не знам как се случва всичко това. Но именно това ме накара да погледна на кошера като на удивителна среда, изпълнена с особен ред и хармония.
„Живият пчелен кошер.“
Кошерът като жива среда
Среда, в която десетки хиляди отделни живи същества съществуват като едно цяло. Всяко има своето място, работа и свой принос, а резултатът е общ.
Място, изпълнено с топлина, въздух, аромати, восък, прополис и мед и с постоянен обмен между кошера и природата навън.
Това е среда, която запазва своя вътрешен ред и хармония въпреки неспирното движение в нея и извън нея.
