Тук събираме онова, което не е описание на продукт - наблюдения, проучвания, стари сведения и въпроси, на които още нямаме отговор.
Някои от тези неща обясняват защо правим това, което правим. Други просто са ни се сторили интересни.
И откъде пък Aura Apis?
Аура е онова невидимо поле, което има всяко живо същество. То е различно и индивидуално за всеки. Интересното е, че се променя и във времето. Аз гледам на него като на някакъв особен вид индивидуална енергия.
Някои хора твърдят, че могат да я виждат, но сега няма да се занимаваме с тях, че ще стане много интересно… Има и разни създадени уреди и камери, чрез които може нагледно да се види аурата. Интересни са ми, но ги нямам.
Ако тези разсъждения будят интерес, можем някой ден да ги продължим в отделна тема - за човека като своеобразна антена, взаимодействаща с околния свят.
Но сега да се върнем на името, че се отплеснахме…
Apis идва от Apis mellifera - научното наименование на медоносната пчела.
Събрани заедно?
Всеки може да си ги интерпретира както си иска… На мен ми е интересно друго - как си взаимодействат всички тези невидими полета. На живите същества в природата, на пчелите, на хората… (Тях пък не ги знам къде точно да ги причислим.)
И сега - какво означава Aura Apis?
Не знам какво означава. Всичко може да означава… Стана ясно, нали? Друго си е, когато всичко е ясно.
Аз си знам - каквото и да каже човек, накрая всеки си знае неговото. Така че всеки да си го нагласи някак си.
Каквото сме научили дотук
Всяко от тези неща има своето място в някой от продуктите. Тук е само това, което ни се стори интересно само по себе си.
Прополисът няма една формула
Пчелите го събират от пъпки, кора и различни части на растенията. Източниците се менят със сезона, климата и мястото. Дори две семейства, чиито кошери са едно до друго, могат да създадат прополис с различен химичен профил.
Затова той представлява интерес и за науката при изследването на антимикробната резистентност - срещу бактерията не стои едно вещество с един механизъм, а сложна и променлива природна комбинация.
Пчелата се зарежда със статично електричество
Докато лети, тялото ѝ натрупва заряд. Когато кацне на цветето, прашецът буквално се привлича към нея. С крачетата си тя го събира, смесва го със свои ензими и го оформя в двете кошнички на задните крачета.
А в кошера всичко това се превръща във верига: растение → цвят → прашец → пчела → храна за пилото → нов живот.
Познаваме ли всъщност водата?
H₂O изглежда прекалено проста. Но водните молекули непрекъснато се свързват, разделят се и се пренареждат - получава се не неподвижна структура, а непрекъснато движеща се мрежа.
Има огромна разлика между „водата има динамична молекулна структура“, което знаем, и „водата запаметява трайно събития и вещества“. Точно тази граница ни е по-интересна от категоричния отговор.
Има неща, които не могат да се изпратят
През лятото пчелите вентилират кошера сами - с криле, непрекъснато, денонощно, за да поддържат температурата и влагата, от които зависи семейството.
Кошерният въздух съществува само там, където семейството го създава, и в момента, в който го създава. Затова към него не се изпраща пратка - към него се отива.
Солта е подредена структура
Кристалната решетка на морската сол е подредена структура. Идеята, която ни води, е че средата на кошера може да остави отпечатък върху нея - както предполагаме и при водата.
Това е наблюдение и посока за изследване, не твърдение. Пишем го така нарочно.
Билките и споменът
Ароматът е най-краткият път до паметта. Вечер, преди сън, един дъх от подбрани билки може да върне нещо, което сме знаели отдавна и сме забравили.
Не е магия. Но понякога е достатъчен само един аромат, за да си спомним.
И човекът
Имало е време, когато човекът е живял, спазвайки природните закони - наблюдавал я е и се е отнасял към нея като към майка. Неясно е как постепенно наруши тази връзка със своите многобройни желания.
Затова във всичко, което пишем, човекът идва последен. Не защото е най-маловажен, а защото е последната брънка от веригата: растение → пчела → кошер → природа → човек.
Понякога най-големите тайни на природата се побират в едно зрънце. А понякога отговорът още не е най-важното.
